Warning: fsockopen(): unable to connect to 176.123.2.3:80 (Connection timed out) in /home/taniabla/public_html/wp-content/themes/diary/consumer.php on line 40
Browsing "Публикации"
мар. 26, 2015 - Публикации    No Comments

„Есенно матине” направи своята премиера в топлата радневска есен

Седмата поетична книга на Таня Благова беше представена в събота и стана част от празничните прояви в Раднево. Присъстващите за пореден път се докоснаха до света на жената, която поетът Недялко Йорданов, който е редактор на книгата й, определя неслучайно и напълно заслужено като една от най-интересните български поетеси. И този път радневката изненадва и завладява със своята искреност, бликаща от всяка строфа емоция, с философски проникновения и ярък талант. Таня Благова буквално израства с всяка нова книга и тази не прави изключение. Затова говорят не само външните белези, свързани с формата на стиха, овладян до съвършенство, с метафорите и ритъма, който те завладява от първия ред и те приканва да го следваш, но и все по-дълбокото навлизане в темите и дисекция на собственото аз. За разлика от обикновеното си битие, в поезията си тя се саморазголва щедро пред читателя. И вероятно защото знае и вярва в силата на словото, го прави честно и с отговорност. На това се дължи и ярката автентичност на творбите й, които именно с това провокират читателя и безспорно го приласкават да им се довери. Таня Благова не обича да говори за музи, защото е убедена, че всичко е в състояние да провокира неизчерпаемото й вдъхновение – и доброто, и лошото. „Есенно матине” е втората книга, в която освен поезия са включени и есета. Тук с интерес ще се потопите, благодарение на пътешествията на поетесата, в други места, светове и хора. Ще видите през нейните очи и чувствителност Виена и Барселона, Корсика и Прованс, Лангедок и Камино. И тези прозаични творби не са пришити, а са част от цялото не само поради факта, че повечето от местата са посетени през есента, а най-вече защото самите есета са чиста проба поезия. Толкова монолитна и завършена емоционално книга рядко се среща. Тя цялата е знак, който ако успеете да разкодирате, ще се потопите във възходите и паденията, топлите усмивки и меката тъга в очите, в противоречията и безсънните нощи на поетесата, както още и в лазурната синева и яркото слънце, задъханата земя и маранята, лъскавото петаче и прокъсания облак, престарелия дом, спомените, но и надеждите и вярата. Таня Благова успява само с един словесен рисунък да ви върне в миналото или да ви изстреля в света на бъдното, да възкреси обиталището на живота и да го извиси. И в тази книга темите отново са свързани с човешката същност на поетесата и са интерпретирани искрено и без свян. Тук отново ще научите още за любовта, за родния дом, за самотата, за сезоните, за молитвите и душевните търсения. По време на премиерата Таня Благова обясни на публиката и заглавието. „На първо място, то е такова, защото самата аз навлязох в своята есен, на второ, се случи така, че от пет години посещаваме наши много близки приятели, които отидоха да живеят във Франция именно през този сезон. И се случи така, че аз, която от детството съм влюбена в пролетта, преоткрих есента. Обикновено поетите поставят за заглавие на книга някое включено в нея стихотворение. Аз написах такова специално за заглавието”, разказа поетесата, която отговаряйки на въпрос, сподели, че поезията й е посветена само на един мъж – на любимия. Събралите се на премиерата в художествената галерия имаха възможността да чуят и последната поетична творба на Таня, посветена на радостното събитие в тяхното семейство – сватбата на сина й. Освен достойнството на истинската поезия и нейния дух, томчето е и графично издържано. „Заслугата за корицата е на моя син и снаха ми”, каза г-жа Благова и не забрави да благодари на издателство „Захарий Стоянов” за добре свършената работа. С поредната си стихосбирка Таня Благова затвърждава определението, което самата тя дава за поета в една от творбите си. Тя е истински пастир на думите, чийто дух се издържа с чувства, на щат при Мелпомена и приема емоцията като изкуство. Но най-вече тя винаги ще бъде знак. Знак за истинска поезия, която задава въпроси и ни променя.

мар. 26, 2015 - Публикации    No Comments

Поетесата Таня Благова: Всяка стихосбирка е отрязък от моя живот

Таня Благова е зодия Водолей, филолог по образование, педагог по професия и поетеса по призвание. С 25 випуска, любими и успешно реализирали се в живота ученици, прекрасни син и дъщеря и с 6 стихосбирки зад гърба си. Разкъсвана от любовта си към два града: родният Раднево и Пловдив, в който отгледа децата си и премина половината й съзнателен живот. В „златната възраст” семейството е нейният пристан, но не и вълнолом за неспокойната й душа.
„Кръстник” в поезията й е Недялко Йорданов. Любим поет от 15 –годишна възраст, той благослови първата й стихосбирка „Жената в мен” и още тогава я „заклейми” като „мъжко момиче”. Макар това да е най-ласкавият комплимент за жена от устата на барда (”Ако обича – обича, ако ревнува – ревнува”), тя упорито се опитва да доказва противното в интимни и да се самоопровергава в социални стихотворения. Вероятно за куража й я поощряват с национални литературни награди. „Пиша, само ако имам нужда да кажа нещо и стиховете идват сами. Аз само ги „дисциплинирам” в класически форми. И… „не съм мъжко момиче. За жалост, не съм! Хленча, вечно се тревожа, плача насън. Колеблива. Ревнива. Суетна …и зла. Сборен женски каприз – от конец до игла”, сподели Таня Благова. На 13 септември тя представи новата си творба „Есенно матине” в родния си град.

Г-жо Благова, на 13 септември в Раднево бе представена новата Ви стихосбирка “Есенно матине”. С какво тя е по-различна от другите Ви книги? 
-Всяка нова творба е поетично отражение на преживян отрязък от моя личен и социален живот – подобно на “роман с продължение”. Какво се е случило с мен през последните 3 години между “Делнично адажио” и “Есенно матине” ще узнаете като прочетете новото ми произведение. Само ще ви подскажа, че настроението се съдържа в заглавието.
Почитателите на Вашето творчество знаят, че “кръстник” в поезията Ви е Недялко Йорданов. Има ли той “съучастие” и при създаването на “Есенно матине”? 
-Недялко Йорданов е съвременен класик с брилянтен и многопластов талант, мой кумир в поезията още от ученическата скамейка. Чест бе за мен, че именно той първи оцени стиховете ми. Ще ви споделя, че той е изключително деликатен редактор. Никога не се е намесвал в моето творческо амплоа и лаборатория. Никога не ме е поучавал. Винаги очаквам с респект оценката му, която за мен е с по-висока стойност от материална награда. Неговото “съучастие” е рецензията върху корицата на книгата ми.
Кое Ви вдъхновява да продължавате да пишете поезия? Кои са Вашите музи? 
-Поезията не чака нещо или някой да я вдъхнови. Тя идва сама. Преживяното, осмисленото, докосналото душата ми в един миг се излива в стих или проза. Следва работата по изчистването на ненужните думи, според каноните на класическия стих. Муза – буквално означава “вдъхновение”. То може да бъде чувство или настроение, предизвикано от тласък върху сетивата в ежедневието: природна картина, дочута музика, прочетен стих, спомен или мечта. Ако въпросът ви е: “На кого посвещавам стихове” – ще отговоря: “Списъкът е дълъг” – имам за всички любими същества и приятели.
Освен класическите издания на хартия, Вие имате и свой блог в интернет. Помага или пречи виртуалното пространство на творчество на хората на изкуството? 
-В изгрева на компютърния век сме. Свидетели сме как тези технологии се развиват със скоростта на светлината. Виртуалното пространство става все по-достъпно и необходимо, а често и единствено, ако в такива градове като Раднево, книжарниците за художествена литература са малко, или липсват. Чрез интернет творецът общува с многобройна аудитория от почитатели и колеги.
Как приемате факта, че представянето на стихосбирката е включено в празничната програма, посветена на 50-годишния юбилей от обявяването на селището за град? 
-Щастлива случайност е, че елитното издателство “Захарий Стоянов” осъществи буквално тези дни отпечатването на новата ми книга. За мен, разбира се, е чест първата премиера да бъде в родния ми град, и то в деня на златния му юбилей.
2
Многократно сте заявявали, че в сърцето си пазите два скъпи града – Пловдив и Раднево. С какво те са специални за Вас и защо населени места от различен калибър и с различна атмосфера имат такава емоционална стойност за Вас? 
-Раднево е моето родно място, свързано с детските спомени и първите ми учителски стъпки. Тук живее и моята майка. Пловдив е духовната ми столица. Неговата възрожденска уникалност и поетическа атмосфера са естествен “инкубатор” за творческите личности и техните общества. Тук получих и професионалното и творческото си признание, имам много приятели и фенове.
Бихте ли споделили кои са плюсовете на Раднево, които местните не виждат, а жителите на други селища не познават? Къде бихте завели Ваши приятели, които досега не са идвали в града? 
-Животът в малкия град протича спокойно, монотонно и мнозина си мислят, че там “просто няма какво да се случи”. Обаче какво по-добро място за уединение и съсредоточаване върху творческите занимания – далече от шума и нервността на големия град. Обичам да посещавам Художествената галерия, която притежава богата и уникална колекция от картини и ерудирани уредници. Сега ще се гордеем и с реставрираната къща-музей на Гео Милев.
Този уикенд бе сватбата на сина Ви, как виждате бъдещето на Вашите деца и въобще на младите хора? 
-Благодаря за вниманието – сватбата е щастлив семеен празник! Бъдещето на младите хора, но и на България, зависи от качественото, по европейски образец, образование и успешната реализация в Родината. Така също и от активната им гражданска позиция, защото сега те имат свободата на избора. Като майка се гордея с децата си.
Какво бихте пожелали на радневци, по повод юбилея на града? 
-Честито на всички съграждани! Да са живи и здрави до 100-годишния юбилей на град Раднево!

3

Рецензия за новата стихосбирка на Таня Благова „Есенно матине”:

Една от най-интересните български поeтеси Таня Благова, която напоследък се е заселила в родното Раднево, ни поднася най-новата си книга с поезия и есета.
Все така емоционална, все така искрена и завладяваща както в предишните си стихосбирки, поетесата прави нова крачка към съвършенството на поетичния изказ. Брилянтна форма, гъвкава ритмичност, оригинална метафоричност – това е външната страна на нейната поезия. Но всичко това прекрасно обслужва едно дълбоко преживяно автентично съдържание, което съпътства живота на една чувствителна, умна, помъдряваща постепенно с годините жена, която не се страхува и не се срамува да се изповяда пред нас.
В съвременната ни поезия се навъдиха не малко сноби, не малко имитатори и епигони. При възможностите на интернет и неговите поетически сайтове, твърде много хора се изживяват едва ли не като нови поетически месии.
Таня Благова е едно от щастливите изключения – тя не шуми, не парадира, не натрапва личността си. Тя просто създава поезия, защото не може без нея. Тя изпитва вътрешна необходимост от нея и именно това ни заразява и ни кара да и` вярваме безусловно.
Наред с поезията в тази книга има и необикновено интересни есета – пътеписи, които са толкова увлекателни, че създават илюзията, че ние самите сме в Корсика, в града на Гауди – Барселона, във Виена, в Прованс, в Лангедок и в Камино. Прочете новата книга на Таня Благова! За да вдъхнете малко любов, малко надежда и много чистота в днешното трудно и тъжно време.