Warning: fsockopen(): unable to connect to 176.123.2.3:80 (Connection timed out) in /home/taniabla/public_html/wp-content/themes/diary/consumer.php on line 40
Browsing "Поезия"
сеп. 10, 2014 - Поезия    No Comments

СВАТБЕН ТАНЦ В ДЪЖДА

на Весела и Калин

10677614_10204095767290140_1489284896_o

 

Прекрасен миг! За първи сватбен танц поканва Той  любимата  си с  роза.

Две  влюбени  души, очи в очи, отправят се към  дансинга без поза.

 

Един към друг с протегнати ръце – под звуците на нежната „Молитва”.

И тяхната любов  край нас кръжи,  пленява ни и към простора литва.

 

В сърцата ни – камбанен топъл звън , докоснати  от  бялата магия.

Притихнали и в радостни сълзи,  отправяме към тях благословия.

 

…И тук внезапно в първия им танц  природата се включва без сценарий.

Разтвори се небето. Топъл дъжд  се ливна над столетните чинари.

 

Салютен гръм небето озари.  Светкавици  запяха   в  алегрето.

Прегърнати, танцуващи в дъжда  – приеха благослов  и от небето.

 

Два гълъба – красиви с обичта, струяща от прегръдката им страстна.

Изправени, затрогнати, в шпалир – на тяхната магия сме подвластни.

 

От днес  светът  ще бъде  друг за вас – един за двама в обич споделена.

Ще бъде по-добър и по-богат. Ще бди над вас  добрата ни вселена.

 

Светът за вас  тупти  в едно сърце !  Каква от тази по-добра  причина

празнувайки  триумф на любовта, днес  боговете с вас  да пият  вино!

 

24.08.2014

сеп. 10, 2014 - Поезия    No Comments

ЕСЕННО МАТИНЕ

Прекрасен  слънчев  ден… в средата на октомври.

Несъвместим, напук на земните шаблони.

До болка съвършен. Разтапящ, слънчев, ласкав.

Без  птичи съпровод. В предесенна окраска.

 

Ден странен и красив – във разрез със закона.

Усмихнат апостроф  на  дните монотонни.

С дух  цветно-закачлив   на оптимист отчаян.

Подаръчен  аванс за скитника окаян.

 

Извикано на бис, на спомени богато,

за бедните души – къс  сиромашко лято.

Изгряло в този ден наяве, изкушимо.

Отсрочка за живот пред  зъзнещата зима.

 

Да тръгнем с теб на път. Към топлите морета.

Да търсим друг мираж, достоен за поета

След шумния керван на прелетните птици.

Презрели лабиринта на земните матрици.

 

Какъв прекрасен ден с усещане за есен!

Не сме готови с теб за лебедова песен.

Все още  сме далеко от  сетната `и нота

с непредвидим  финал … досущ като в живота.

сеп. 10, 2014 - Поезия    No Comments

ПРОЛЕТНА ЕЛЕГИЯ

Помниш ли, помниш ли тихия двор…”

                         Д.Дебелянов

 

Спряло е времето в тихия двор.

В тихия двор с белоцветните вишни.

Здравец. Чемшири. Столетният бор…

Сенки стаени от дните предишни.

 

Чака старицата блудния син.

Кротко унесена. Взидана в камък.

Празно огнище. Ненужен комин.

Залез смирено догарящ без пламък.

 

Рони се цвят. Като в тъжен сонет.

Стих недописан… И сляпа надежда…

Стъпки сънувани. Образът блед.

Малкият белег над дясната вежда.

 

Стене в съня си столетният бор.

Шепне огнището рими предишни.

Тегне тъгата над тихия двор.

Плаче дъждът… в белоцветните вишни.

 

                              Т.БЛАГОВА

2007  Копривщица

сеп. 10, 2014 - Поезия    No Comments

КАПРИЧИО ЗА НОЩНИТЕ БДЕНИЯ НА МАЙКИТЕ

Когато пеят нощните петли и майките тревогите си яхват,

а  мислите им – огнени звезди, дежурят  над света, като на вахта,

Земята се задъхва в мараня  от  мрежата на трафика им нощен –

от  София до Лондон, Кьолн, Париж… поток  фотонен на мистична поща.

 

Тъгата   бди  над  сънната Земя и осветява  цялата вселена.

Разгръща  щит  защитен  обичта – с децата търси да е  споделена.

Нощта е тихият свещен олтар, недосегаем  за  наземни  грижи.

Будуват  майките  духовно  там,  додето утрото в зенита се наниже.

 

Полюшва се  по своя нощен кръг планетата ни  синьо-необятна,

притихнала  в  смирена светлина сред звездния  безброй – невероятна.

Умората  надвила  над  духа,  разлива  опиата  си  в  душата.

Прекрасен миг – видение  насън, поднесено от мисълта  крилата.

 

Щастлив, но ненаситно кратък  миг,  обезсмъртен с  усмивката  най-свидна,

и безвъзвратен  в мрака – яко дим,  търкулнат  към галактика  ехидна.

Капричио, родено в  късен час с надеждата  за светли  откровения,

окриля майките  с молебен  тих  в среднощните  им  безутешни  бдения.

             ТАНЯ БЛАГОВА     гр. ПЛОВДИВ