Таня Благова

Не съм „мъжко момиче”…  За жалост, не съм!

Хленча, вечно тревожа се… плача насън.

Колеблива. Ревнива… Суетна, и зла.

Сборен женски каприз – от конец до игла.

А бих искала /много!/ с железен успех

да опазя духа с властен мъжки „доспех”:

Да обичам без болка и губя без страх.

Да воювам по мъжки – без страсти, без ах.

Но… жена съм. Прекрачила в „златен” сезон.

Вече вие във вените „южен мусон”.

Засега устоявам. Със женски инат.

В този луд и объркан… по мъжки груб свят.