юли 2, 2012 -
Без категория
No Comments


МЪЖКА ПОЕЗИЯ
Фриволна мъжка рима. Премерен остър щрих.
Промяна бърза в грима вещае всеки стих.
И прави те заложник на благата си вест.
По гладката ти кожа флиртува с анапест.
Достига до сърцето. Прониква като грях.
Откликне ли „прието” – той вече не е плах.
Нечакани обрати. Безумно-дързък стил.
Вълнуващи похвати. И гняв – до болка мил.
Душата обладава. Възбужда мисълта.
Сънят ти притежава до края на света.
И в свят алтернативен на личен рай и ад
проникваш импулсивно, подобно акробат.
Последно изречение. Поанта – апогей.
Ти вече си владение. Ощастливен трофей.