Таня Благова

Акациите цъфнаха. Отново.

Превзеха с дъх съседната горица.

Въздъхна в клоните им нощна сова.

Изви тревожен глас звънлива птица.

Събудих се от порива и мощен.

Навън луна, звезди… и нощни страсти.

Пердето обладава вятър нощен.

А в мислите ми – космос безучастен.

Безсънна нощ. И то -заради птица.

На утрото ме дебне битието.

Романтиката е… за романтици.

От делника сърцето е заето.

Денят – кошмар. От мисли и тревога.

Оскъдно време. В грижата за всички.

Нощта е моя. Тегне изнемога.

За сън е време. Не за нощни птички.

Но нещо в мен очаква. Не заспива.

Ответен зов… И не от тъжна сова.

Потегля ме… към птицата звънлива.

Знам, щастие ме чака там. Отново.