

Безсмъртната любима
Дни след смъртта на Лудвиг ван Бетовен
сред личните му вещи са открити неизпратени писма
до неизвестна жена, към която геният изпитвал невероятно силни
,но явно и несподелени чувства.
„Мой ангел, мое аз… и мое всичко.
Чрез твоята любов съм още жив…
Отново чувам … пее лунна птичка…”
Написал геният в писмо. С молив.
Прекъснал… Между нотите го пъхнал.
Забравил. Не поставил адресат.
Като в хербарий там стихът изсъхнал.
Но пламъкът останал жив. И млад.
Коя е тайнствената му любима.
Безименна – в сонети я възпял.
Опазил я в душата си ранима
с безсмъртните черти на ангел бял.
Била ли е ефирна, нежна муза.
От този ли. Или от онзи свят.
Безспорен факт, без намек и алюзия –
Стихът лежал. В писмото. Недопят.
Там, в листите, той нотите тревожел.
Излитали, преплетени в акорд.
Възпявали го арфи в храма Божи.
Звънял сонетът. Споделен и горд.
„Мой ангел, моя светлина и радост в мрака.
Чрез твоята любов съм още жив…”
Безсмъртната любима не дочака.
Писмото недописано – в архив.