Таня Благова

Заменям половина царство

за  ябълката  на раздора.

За  супердревното нахалство

откритието да повторя.

От огъня му озарена,

да  ме отлъчат от чертога.

С  познанието осенена

да  знам, че мога. И да мога.

Да  бъда аз оригинала

на  принципната съпротива.

Да  бъда част от нещо цяло,

посоката на директива.

Да  бъда смисъл на идея,

благословена от съдбата.

Предсмъртна  песен да изпея,

която  да  взриви сърцата.

Но в свръхусилия се губя

между възможното и трябва.

Сърцето закърнява грубо

в двубоя предрешен за хляба.

Пред  благородството на риска

мечтите  може да се случат.

Все  някой ден. Ако поискам.

Но как ли? Искам да науча.