юли 5, 2012 - Без категория No Comments
Стихии
Разбиват пламнали чела
две мълнии пред мен – на прага.
Стожила огнена стрела.
Неудържима смъртна тяга.
Убийствена неземна страст.
Двубой горчив на боговете.
Стихии със наземна власт
над всяка жива твар и цвете.
Безумен гръм… И тишина.
Протяжни тътени… И ехо.
Като напеви на жена
уцелена без цев в сърцето.
Докосна моето сърце…
и всичко в мен се преобърна.
Протегнах двете си ръце,
стихиите за да прегърна.