Таня Благова

Тя капе точно и прецизно

върху безсмъртния гранит.

Звънливо, остро, некапризно

дълбае с нокът упорит.

Невъзмутима и студена

постига пъклената цел.

Разяжда древната морена

с премерен волеви отстрел.

Тя родственик е на стихия

в миниатюрен девствен вид.

Вживяваща се в орисия,

с амбициите на термит.

Не вземат я насериозно –

за мелодичния синкоп.

Невинно, светло, виртуозно

тя с нокът им копае гроб.