Таня Благова

Ще се срещнем в моя стих. Някой  ден. Случайно.

Ще се случи изведнъж… Както обичайно.

Ще поседнат две души. Там. Освободени.

Думите ще премълчат. Обезоръжени.

В бял или римуван стих… Ще потърсят извор.

Сбъркали от суета верния си избор.

И напразно. Две души с думи не общуват.

Музика от тях струи. Само нея чуват.

Ще премине бавен влак. Нашият… Последен.

Диалогът мълчалив ще е изповеден.

Вече чувам, как в нощта някъде въздишаш.

Ще се срещнем в моя стих… Ако го напиша.