Таня Благова

Издебна ме. Когато ближех рана.

В момент на слабост. В пристъп на тъга.

Оголи нокти. Като хищна врана.

Прецелвала се, чакала мига.

Внезапен удар. Готвен отдалече.

Изнервих те  –  наивна и добра.

Прощаваща гнева ти скоротечен.

Дежурна изповедница. Сестра.

За сребърник ръждив? За миг забрава?

Или за кратка власт над моя дух?

С какво ме размени. Позна ли слава?

Нетленното разби на прах и пух.

Направи избор. Евтин, като брошка.

Безсмислен в свят на полюсна вражда.

Не съм боец. Не искам мъст. Ни прошка.

Поставям просто точка. Засега.