Таня Благова

Поетът не е ореолен гений,

подвързан в някой плесенясал  том.

И той продукт е на човешки гени.

И той живее сред панелен дом.

И в него мисли кръстопътни вият.

Предават го приятели сред път.

Притиска го човешка орисия.

Преследва го безнравствен хорски съд.

Един от нас… Но не – едноутробен.

Различно, някакси, замислен и скроен.

Той следва път през страсти. Но без злоба.

От земна мимолетност – защитен.

Презрял в душата време и пространство,

сам себе си извиква на дуел.

А думите – са тайното пиянство

и драмата,и светлата му цел.