юли 5, 2012 -
Без категория
No Comments


Поетът
Поетът не е ореолен гений,
подвързан в някой плесенясал том.
И той продукт е на човешки гени.
И той живее сред панелен дом.
И в него мисли кръстопътни вият.
Предават го приятели сред път.
Притиска го човешка орисия.
Преследва го безнравствен хорски съд.
Един от нас… Но не – едноутробен.
Различно, някакси, замислен и скроен.
Той следва път през страсти. Но без злоба.
От земна мимолетност – защитен.
Презрял в душата време и пространство,
сам себе си извиква на дуел.
А думите – са тайното пиянство
и драмата,и светлата му цел.