Таня Благова

Близо сме. Вижда се краят. Точка мъждука в нощта.

Светло тревите ухаят. И оправдават целта.

Дълго копахме в тунела. Вярвахме в дявол и бог.

Бяхме и млади, и смели. С бъдното – в пряк диалог.

В хаоса земно–космичен,  мислехме, слагаме  ред.

Случихме век сеизмичен. С твърде банален сюжет.

В своите тесни обувки вкарвахме супермечти.

Вярвахме „Бог ни съчувства. Той ще ни обезщети”.

Ала животът – учител има си ред правила.

Бомбата със закъснител скрита е в ниски чела.

В тъмното кой ни предвожда? Предоверихме се, май.

Алчно вторачва се вожда. В най-апетитния пай.

Грешки подлагат ни мини. Няма да има зари.

Близо сме. Но и до нине огън сърцата гори.

Нова история пише своя безстрастен урок.

Кой ли наказва ни свише?… Господи, твърде си строг!