юли 5, 2012 -
Без категория
No Comments


Петата симфония
Дисонансен акорд – несъзвучен, скандален.
Секващ нежно дъха. Звук красив, гениален.
Патетичен копнеж… За оркестър с пиано.
Сриващ с трясък врати. Обезсилващ забрани.
Вдъхновен от мига, споделен с Жозефина.
Извисяващ духа. Вспламеняващ лавина.
Този странен акорд е пулсираща вена.
Покоряващ. Велик. Многогласа вселена.
Властен порив света с дисонанс ще надвика.
Щом за дарба е глух. Щом освирква лирика.
Симфоничен триумф. Светъл гръм. Знак съдбовен.
В девет такта звучи… любовта на Бетовен.