Warning: fsockopen(): unable to connect to 176.123.2.3:80 (Connection timed out) in /home/taniabla/public_html/wp-content/themes/diary/consumer.php on line 40
февр. 22, 2013 - Без категория    No Comments

СЕЛЦЕТО САНТ’ АНТОНИО

Там, на върха…в селцето Сант’ Антонио,

където в стъпките отеква вечността

и всичко е в единство и хармония,

за миг разбрах, че съм прашинка пред света.

 

Почувствах слабост, нужда, покаяние.

Запалих малка свещ в старинния  му храм.

Изчезна мисъл, време, разстояние…

Аз бях щастлива. С мен и Бог, навярно… Там.

 

Лианите на цъфнала гардения –

обвили гърбицата на гранитен мост.

Двукатни къщи – зидани от гения

на малкия човек, за кратко земен гост.

 

От векове –  в това си измерение.

Полузаспало, като есенно щурче.

На онзи хълм селцето – откровение

в душата ми се приюти…като врабче.

Got anything to say? Go ahead and leave a comment!