сеп. 10, 2014 - Поезия No Comments
ПРОЛЕТНА ЕЛЕГИЯ
„Помниш ли, помниш ли тихия двор…”
Д.Дебелянов
Спряло е времето в тихия двор.
В тихия двор с белоцветните вишни.
Здравец. Чемшири. Столетният бор…
Сенки стаени от дните предишни.
Чака старицата блудния син.
Кротко унесена. Взидана в камък.
Празно огнище. Ненужен комин.
Залез смирено догарящ без пламък.
Рони се цвят. Като в тъжен сонет.
Стих недописан… И сляпа надежда…
Стъпки сънувани. Образът блед.
Малкият белег над дясната вежда.
Стене в съня си столетният бор.
Шепне огнището рими предишни.
Тегне тъгата над тихия двор.
Плаче дъждът… в белоцветните вишни.
Т.БЛАГОВА
2007 Копривщица