Поезия 
No Comments ЕСЕННО МАТИНЕ
Прекрасен слънчев ден… в средата на октомври.
Несъвместим, напук на земните шаблони.
До болка съвършен. Разтапящ, слънчев, ласкав.
Без птичи съпровод. В предесенна окраска.
Ден странен и красив – във разрез със закона.
Усмихнат апостроф на дните монотонни.
С дух цветно-закачлив на оптимист отчаян.
Подаръчен аванс за скитника окаян.
Извикано на бис, на спомени богато,
за бедните души – къс сиромашко лято.
Изгряло в този ден наяве, изкушимо.
Отсрочка за живот пред зъзнещата зима.
Да тръгнем с теб на път. Към топлите морета.
Да търсим друг мираж, достоен за поета
След шумния керван на прелетните птици.
Презрели лабиринта на земните матрици.
Какъв прекрасен ден с усещане за есен!
Не сме готови с теб за лебедова песен.
Все още сме далеко от сетната `и нота
с непредвидим финал … досущ като в живота.