„Есенно матине” направи своята премиера в топлата радневска есен
Седмата поетична книга на Таня Благова беше представена в събота и стана част от празничните прояви в Раднево. Присъстващите за пореден път се докоснаха до света на жената, която поетът Недялко Йорданов, който е редактор на книгата й, определя неслучайно и напълно заслужено като една от най-интересните български поетеси. И този път радневката изненадва и завладява със своята искреност, бликаща от всяка строфа емоция, с философски проникновения и ярък талант. Таня Благова буквално израства с всяка нова книга и тази не прави изключение. Затова говорят не само външните белези, свързани с формата на стиха, овладян до съвършенство, с метафорите и ритъма, който те завладява от първия ред и те приканва да го следваш, но и все по-дълбокото навлизане в темите и дисекция на собственото аз. За разлика от обикновеното си битие, в поезията си тя се саморазголва щедро пред читателя. И вероятно защото знае и вярва в силата на словото, го прави честно и с отговорност. На това се дължи и ярката автентичност на творбите й, които именно с това провокират читателя и безспорно го приласкават да им се довери. Таня Благова не обича да говори за музи, защото е убедена, че всичко е в състояние да провокира неизчерпаемото й вдъхновение – и доброто, и лошото. „Есенно матине” е втората книга, в която освен поезия са включени и есета. Тук с интерес ще се потопите, благодарение на пътешествията на поетесата, в други места, светове и хора. Ще видите през нейните очи и чувствителност Виена и Барселона, Корсика и Прованс, Лангедок и Камино. И тези прозаични творби не са пришити, а са част от цялото не само поради факта, че повечето от местата са посетени през есента, а най-вече защото самите есета са чиста проба поезия. Толкова монолитна и завършена емоционално книга рядко се среща. Тя цялата е знак, който ако успеете да разкодирате, ще се потопите във възходите и паденията, топлите усмивки и меката тъга в очите, в противоречията и безсънните нощи на поетесата, както още и в лазурната синева и яркото слънце, задъханата земя и маранята, лъскавото петаче и прокъсания облак, престарелия дом, спомените, но и надеждите и вярата. Таня Благова успява само с един словесен рисунък да ви върне в миналото или да ви изстреля в света на бъдното, да възкреси обиталището на живота и да го извиси. И в тази книга темите отново са свързани с човешката същност на поетесата и са интерпретирани искрено и без свян. Тук отново ще научите още за любовта, за родния дом, за самотата, за сезоните, за молитвите и душевните търсения. По време на премиерата Таня Благова обясни на публиката и заглавието. „На първо място, то е такова, защото самата аз навлязох в своята есен, на второ, се случи така, че от пет години посещаваме наши много близки приятели, които отидоха да живеят във Франция именно през този сезон. И се случи така, че аз, която от детството съм влюбена в пролетта, преоткрих есента. Обикновено поетите поставят за заглавие на книга някое включено в нея стихотворение. Аз написах такова специално за заглавието”, разказа поетесата, която отговаряйки на въпрос, сподели, че поезията й е посветена само на един мъж – на любимия. Събралите се на премиерата в художествената галерия имаха възможността да чуят и последната поетична творба на Таня, посветена на радостното събитие в тяхното семейство – сватбата на сина й. Освен достойнството на истинската поезия и нейния дух, томчето е и графично издържано. „Заслугата за корицата е на моя син и снаха ми”, каза г-жа Благова и не забрави да благодари на издателство „Захарий Стоянов” за добре свършената работа. С поредната си стихосбирка Таня Благова затвърждава определението, което самата тя дава за поета в една от творбите си. Тя е истински пастир на думите, чийто дух се издържа с чувства, на щат при Мелпомена и приема емоцията като изкуство. Но най-вече тя винаги ще бъде знак. Знак за истинска поезия, която задава въпроси и ни променя.