Таня Благова

Следобед. Юнски, слънчев, тих.
И липова алея.
Прекрасно време е за стих.
Аз нямам и идея.

В косите глупава пчела
уплашено се вплете.
Отронен цвят заромоля.
Засипа ни. И двете.

От аромата  поривист
пчелата кротко стихна.
Дрогирана със липов бриз,
застина с  лик усмихнат.

Замести липовият цвят,
отсъстващата муза.
Стих в странен  бриз - формат
потече, като узо.

От вдъхновената пчела -
създаден и орисан.
Наместил мъдро очила,
от юни бе… записан.