Warning: fsockopen(): unable to connect to 176.123.2.3:80 (Connection timed out) in /home/taniabla/public_html/wp-content/themes/diary/consumer.php on line 40

Поетесата Таня Благова: РОДНОТО МЯСТО Е КОРЕНЪТ, КОЙТО ТЕГЛИ И ЗАРЕЖДА

вестник „Марица-изток“

В брой 7 на вестника стартира новата ни рубрика, в която ще се стремим да ви срещаме с видни личности и общественици както на местно ниво, така и в национален мащаб. Да ви запознаваме с едни от най-добрите хора в дадена област или професия. Имена, доказали се през годините и допринесли за развитието и обогатяването ни.

 

Избрахме да направим това откриване с чаровната и талантлива поетесата Таня Благова, която е родена в Раднево. Живее и работи в Пловдив. Основното си образование получава в Първо основно училище „Св. Климент Охридски”. Завършва езикова гимназия „Максим Горки“ – Стара Загора. Във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ – В.Търново се дипломира със специалностите руска и българска филология. С 25-годишен педагогически стаж, първите 11, от които в СОУ „Гео Милев” – Раднево. Завършва професионалния си стаж като директор на ОУ „Елин Пелин“ – Пловдив. Автор на стихосбирките: „Жената в мен”, „Тревожни сетива”, „Попътни разпятия”, „Насрещни ветрове”, „Среднощен блус”. Член на СНБП. Удостоена с наградата на Раднево „М.Петканова“, лауреат в националния конкурс „Ерато 2008“ и годишната национална награда на СНБП „Йосиф Петров“ за 2009 година.

 

Кога усетихте потребността да пишете стихове?

– Поезията ме респектира от най-ранна възраст. В училище задължително се наизустяваха и рецитираха всички български класици. В езиковата гимназия, която завърших, изучавах богатата руска литературна съкровищница в оригинал. Ботев, Вазов, Яворов, Пушкин, Лермонтов,  са  основният езиков „строителен материал“ , върху който се изгражда всеки бъдещ поет. От тази възраст са и първите ми опити. Първите публикации са във в. „Студентска трибуна“. Филологическото ми образование, обаче, се оказа най-взискателната ми автоцензура, щом едва в зряла възраст добих смелост за първата си стихосбирка.

Спокойна ли е душата на поетесата Таня Благова? В днешно време българинът има ли нужда от духовност?

– Душевното спокойствие и удовлетвореност от постигнатото са ми чужди. „Тревожните сетива“ не са мой патент, разбира се, а на всички, посветили се на някакъв род творчество. Още повече в твърде неспокойното ни и стресиращо настояще.

Живеем в твърде прагматично време, устремено към материалното. Духовността е пренебрегнатото дете. Но, както е известно, и в най-мракобесните времена народът ни е творил изкуство, духът му се е стремял към красота и възвишеност. Имам преки наблюдения, как зала 1 в НДК с 5000 места се изпълни с хора, дошли да присъстват на рецитал на български поет.

Вие сте майка, съпруга и творец. Разкажете повече с какво ви помага семейството?

– Семейството е моята крепост, пристан и извор. В него всеки изпълнява своите приоритети в общата посока. Горда съм с децата си, постигнали добро образование и осъществяващи се в отговорните професии – юрист и архитект.

Какво ви съхранява преминавайки през тежките моменти на живота ви?

– Семейството е и моята опора в тежките минути на изпитание. Тогава се открояват и най-добрите приятели.

Има ли нещо, което, ако се върнете назад, бихте променили?

– Всяка случка, грешка или успех са изграждали чертите в характера и са трупали ценен житейски опит. Не бих искала да отхвърля нещо от своето минало. Това би променило човека, който съм сега незнайно как. Може би, само бих се предпазила от някои разочарования от хора, рискували доверието ми.

Какво е чувството, завръщайки се всеки път в родния град?

– Безбройни са красивите места по света, в които човек би поискал да живее. Но родното място е коренът, който тегли и зарежда. За мен Раднево е моето щастливо детство, вдъхновените първи учителски години, родното място на моите деца. Тук имам много близки хора. Чувството е – светла носталгия!

Как виждате днес културния живот на Раднево и лесно ли се прави изкуство?

– По мои скромни впечатления, културният живот в Раднево има богати традиции – изложби, премиери, срещи с и между местни и гостуващи творци. Художествената галерия с работещите в нея, струва ми се, са живецът. Местните творци се радват на внимание, каквото в големите градове в днешно време е трудно да се случи.

Кои са хората и събитията в Раднево, които са оставили най-ярък спомен у вас?

– Най-мили спомени тук, в Раднево, имам от прогимназиалната си възраст, когато като състезател по баскетбол спечелихме първите регионални и национални успехи на отбора. Градските тимове се страхуваха от нас. Пазя нежни спомени за моите прекрасни ученици. За всеотдайните момичета в танцовия състав „Берьозка“ под мое ръководство.

Как идват думите за вашите стихове?

– Повечето ми стихове се раждат спонтанно от нещо преживяно, впечатлило ме, огорчило ме или възторгнало ме. Не веднага, сякаш, се преосмислят. Не набелязвам предварително темата и сюжета. Първият стих се ражда със своята стъпка, а логиката довършва останалото. Поантата трябва да бъде силна и запомняща се.

За кого е предназначено творчеството ви?

– Стиховете ми са предназначени за читателите. Поласкана съм, когато някой ми сподели, че на свой празник пред гостите е прочел мое стихотворение, сякаш писано за него. Имам и много лични посвещения, разбира се.

Не ви ли е страх, че разголвайки душата си в стиховете си, ставате уязвима?

– Всеки творчески акт е изява на личните възприятия и светоусещания. Споделяне на ценностна система и житейски опит с художествени средства. Не бих нарекла „разголване на душата“ една лирична изповед в мерена реч, предназначена да докосне нежна струна в душата на читателя. Бих се радвала, вашите читатели да съумеят да проникнат в моята душевност, не се страхувам от това.

В какво вярва и на какво се надява Таня Благова?

– От въздушната зодия  „Водолей“ съм, но винаги съм била здраво стъпил на земята оптимист. Вярвам в разума и позитивната енергия на цивилизацията. Надявам се те да са водещите в развитието на човечеството занапред.

За какво не ви достига време?

– Голяма част от времето ми сега е посветено на грижите за близките ми хора. Не бих казала, че не ми достига за личните интереси и потребности, стига да умея да го разпределя правилно. Имам си и хобита.

Поставила ли сте си някакви бъдещи цели? Работите ли върху следваща стихосбирка и ще има ли представяне в Раднево?

– Най-близката ми творческа цел е издаването на поредната творба озаглавена „Делнично адажио“, която вече е дадена за печат. Новото в нея са есетата – пътеписи в последния раздел, вдъхновени от пътуванията ни до южна Франция и Испания при наши семейни приятели. Надявам се, книгата да има представяне и тук.

Интервюто подготви Боряна АЛЕКСАНДРОВА