Warning: fsockopen(): unable to connect to 176.123.2.3:80 (Connection timed out) in /home/taniabla/public_html/wp-content/themes/diary/consumer.php on line 40
февр. 22, 2013 - Без категория    No Comments

ЗИМНИ ВРАБЦИ

Врабчетата са най-издръжливите на неразумни постъпки,

които човек прави с природата. Популацията им, обаче,

в България намалява с 10 % годишно – сигнал,

че  много сериозно сме прекалили с това, което правим.

 

Ято гладни, бездомни врабчета

на перваза отбройва трошици.

След закуската храбрата чета

се нанизва на мократа жица.

 

Там, сред зимната вихрена хала,

тези мънички божии птички

гръмогласно огласят квартала,

сякаш съд произнасят над всички.

 

Тези рошльовци, птици свадливи

озвучават безцветните зими.

Некапризни на студ, издръжливи.

Душевадници неукротими.

 

Чуруликат. Прелитат. Подскачат.

Пърхат в локви. Изпълват простора.

Тук остават с едничка задача –

да са песенна птича опора.

 

И макар, не така надарени,

като пъстрите свои роднини,

в сивотата на дни заскрежени

те са Моцарт. В дует с Паганини.

февр. 22, 2013 - Без категория    No Comments

ЗАВРЪЩАНЕ

Ето, пак се завръщам в  престарелия дом.

Помъдряла и тъжна. Влизам тук мълчешком.

Пак момиче съм дребно. И светът е смален.

Даже старата къща се смалява над мен.

 

И макар, че отдавна всичко тук е било,

сякаш детството лудо връхлетя с колело.

По сърцето почуква спомен с малък пестник

и назад ме завръща…само с пръстче на  “клик”.

 

Тук се чувствам желана. Вече зная защо.

Мой  е  старият  дъб – до последно листо.

Всяко храстче и цвете, расли ден подир ден.

И защо ли си мисля, че са чакали мен.

 

Тъй познато проскърцва оцеляла врата.

На светлинни години от мен е скръбта.

Но въпроси – лавини ме връхлитат без звук.

Подраних… закъснях ли… за срещата тук?

 

Не пропуснах ли нещо в този кратък живот?

Не сгреших ли посоката… намерих ли  брод.

Колко лесни изглеждаха мечтите оттук

и светът  благородно обещаваше юг.

 

С колко мраз и заблуди, и нечисти ръце

се преборих… и ето, тук съм с леко сърце.

Помъдряла и тъжна… Не съвсем, не съвсем!

Щом щурчето на двора пее нежен рефрен.

 

Щом пригласят листата на стария дъб

и струи светлина от прозореца скъп.

Щом преплита ластуни високосна лоза,

и отронва над мен благодарна сълза.

 

Росно утро ме буди безмълвно, без звук.

Аз си тръгвам по-силна, по- жива оттук.

Пак в сърцето отнасям престарелия дом

И провожда ме път мълчешком… мълчешком.

 

 

29.  КРАДЕЦЪТ НА МИСЛИ

 

Крадецът на мисли /на моите мисли/

по залез се връща от път. Уморен.

Прегръща ме кротко, за нещо замислен.

Душата разтваря и сяда до мен.

 

Изсипва трохите на делнична грижа.

По равно тревогите с мене дели.

И после заспива… Аз дълго ще мижа,

до късно прехвърляйки мисли – скали.

 

На изгрев с крадливото утро си тръгва,

отнесъл безгрижната мисъл от мен.

С надежда до залеза тих се залъгвам,

понесла на плещи безкрайния ден.

 

Върти ме битът в безразлична вихрушка.

На атоми пръсва духът уморен.

Гризе ме отвътре въпрос, като стружка:

Ще има ли ден само… само за мен.

 

Да бъда без мисъл към друг устремена.

Без тежки товари. В светая светих.

От  лъч белоснежен за миг осенена,

в душата да звънне най-нежният стих.

февр. 22, 2013 - Без категория    No Comments

СЕЛЦЕТО САНТ’ АНТОНИО

Там, на върха…в селцето Сант’ Антонио,

където в стъпките отеква вечността

и всичко е в единство и хармония,

за миг разбрах, че съм прашинка пред света.

 

Почувствах слабост, нужда, покаяние.

Запалих малка свещ в старинния  му храм.

Изчезна мисъл, време, разстояние…

Аз бях щастлива. С мен и Бог, навярно… Там.

 

Лианите на цъфнала гардения –

обвили гърбицата на гранитен мост.

Двукатни къщи – зидани от гения

на малкия човек, за кратко земен гост.

 

От векове –  в това си измерение.

Полузаспало, като есенно щурче.

На онзи хълм селцето – откровение

в душата ми се приюти…като врабче.

февр. 22, 2013 - Без категория    No Comments

СЪДБА

Ти чучулига си, аз – нощна сова.

По път ни свърза срещата случайна.

Подхвърлила ръждивата подкова,

разсипала от билката омайна.

 

На изпит ни подлага всяка вечер.

Будувам помъдряло-очилата ,

до утрото през мрака скоротечен

плета ти риза топла… за крилата.

 

Ти в моя сън да бъдеш обещаваш.

До утрото – с променлива прогноза.

Не спирам те. На воля осъзнаваш:

че изгревът без мен е чиста проза.

 

В разумен сговор – коренно различни,

прегърнали ръждивата подкова,

делим по равно дните си епични.

юли 30, 2012 - Без категория    No Comments

ЮЛСКИ ГОРЕЩНИЦИ

27, 28 и 29 юли са най-горещите дни в годината.

В народния календар те се наричат горещници.
През тези дни се почитат светците – покровители
на градушката, гръмотевиците и пожара.

Земята се задъхва… Мараня…
От жегата изпръхва и се пука.
Тревата пожълтя… и почерня.
Примряло птиче в тръните писука.

Въздиша вятър – сух, горещ … едва.
Небето – пещ. Ни намек за градушка.
Гореща вечност… Бурите зова.
В ушите – пулсът … В мислите – вихрушка.

Нощта жадувам. Да захлопне с гръм
предверието огнено на ада.
Да тръгна боса, като в светъл сън,
по сочна и несресана ливада.

В косите – вятър, в стъпките –роса.
Луната – светла НЛО – чиния.
Макар че не очаквам чудеса,
от нощната и` влага ще отпия.

Цикада оглушително звучи.
Щурци ме съпровождат до зората.
До следващите огнени лъчи…
Горещници вилнеят и в душата.

юли 22, 2012 - Без категория    No Comments

Вишнев майски стих

Японска легенда разказва за обичай при самураите:

Връщайки се от битка, всеки от тях засажда в полето
по едно вишнево дръвче, за да може душата му да се върне
отново към красотата и хармонията.
След което сяда на прага и написва хайку – стих.

Посвещавам те на вишневия цвят,
сипнал се невинно във косите.
Стих, изстрадан в кървав мъжки свят.
Кълн, по чудо оцелял в душите.

Като малко вишнево дръвче,
с бяла нежност думите оплиташ.
Вишнево по устните течеш
и, роден веднъж, към друг отлиташ…

Сетивата ми избистря тишина.
Преродена вдишвам аромата.
Оплодена в безизмерна светлина,
аз съм с вдъхновение богата.

Бели жерави из въздуха кръжат.
Красота, хармония… без дата.
….Сипе, сипе вишневият цвят
и пречиства с нежен дъх Земята.

юли 5, 2012 - Без категория    No Comments

Петата симфония

Дисонансен акорд – несъзвучен, скандален.

Секващ нежно дъха. Звук красив, гениален.

 

Патетичен копнеж… За оркестър с пиано.

Сриващ с трясък врати. Обезсилващ забрани.

 

Вдъхновен от мига, споделен с Жозефина.

Извисяващ духа. Вспламеняващ лавина.

 

Този странен акорд е пулсираща вена.

Покоряващ. Велик. Многогласа вселена.

 

Властен порив света с дисонанс ще надвика.

Щом  за дарба е глух. Щом освирква лирика.

 

Симфоничен триумф. Светъл гръм. Знак съдбовен.

В девет такта звучи… любовта на Бетовен.

юли 5, 2012 - Без категория    No Comments

Най-нова история

Близо сме. Вижда се краят. Точка мъждука в нощта.

Светло тревите ухаят. И оправдават целта.

Дълго копахме в тунела. Вярвахме в дявол и бог.

Бяхме и млади, и смели. С бъдното – в пряк диалог.

 

В хаоса земно–космичен,  мислехме, слагаме  ред.

Случихме век сеизмичен. С твърде банален сюжет.

В своите тесни обувки вкарвахме супермечти.

Вярвахме „Бог ни съчувства. Той ще ни обезщети”.

 

Ала животът – учител има си ред правила.

Бомбата със закъснител скрита е в ниски чела.

В тъмното кой ни предвожда? Предоверихме се, май.

Алчно вторачва се вожда. В най-апетитния пай.

 

Грешки подлагат ни мини. Няма да има зари.

Близо сме. Но и до нине огън сърцата гори.

Нова история пише своя безстрастен урок.

Кой ли наказва ни свише?… Господи, твърде си строг!

юли 5, 2012 - Без категория    No Comments

Поетът

Поетът не е ореолен гений,

подвързан в някой плесенясал  том.

И той продукт е на човешки гени.

И той живее сред панелен дом.

 

И в него мисли кръстопътни вият.

Предават го приятели сред път.

Притиска го човешка орисия.

Преследва го безнравствен хорски съд.

Един от нас… Но не – едноутробен.

Различно, някакси, замислен и скроен.

Той следва път през страсти. Но без злоба.

От земна мимолетност – защитен.

 

Презрял в душата време и пространство,

сам себе си извиква на дуел.

А думите – са тайното пиянство

и драмата,и светлата му цел.

юли 5, 2012 - Без категория    No Comments

В профил и анфас

Бойно поле съм на чувства повратни.

Често разтърсвано от рикошет.

Пристан съм мирен на мисли превратни.

Тиха стихия съм. Хаос. И ред.

 

В стих – осезаема, чувствена, зрима –

лесна мишена съм. Жертвен агнец.

Птица на прицел. От слово ранима.

Крехка жена. Острие на боец.

 

Бездна безмълвна. Ковчеже на думи.

С воля на капка. С миража на сън.

Повод безумен и довод  разумен.

Дух от бутилката – пуснат навън.

Страници:«1234»